Ще ви кажа какво нещо е внушението. За пример, вие сте тъжен. Отидете в някое общество, в което хората са весели. Заразявате се и вие и ставате весели. Туй е външното внушение. Щом се отдалечите от това общество, вашата тъга отново ви обхваща. Тя се явява като един червей във вас. Това е внушението за злото. Друг случай: Някой добър човек излиза от къщи весел, бодър, казва си: Аз мога да повдигна целия свят. Отиде в някое покварено общество и веднага започва да чувства като че е в ада. Целият ден е тъжен, неразположен, казва си: „Отидох, изгубен съм вече!” Като се върне дома си, влезе в стаята си, всичко това изчезва изведнъж и неговата радост пак се появява. Трябва да знаете, че туй, което Бог е вложил във вас, никой не може да ви го отнеме! (съборни беседи – 1926 г. - 138).
Днес всички хора говорят за внушението, едни го препоръчват, други го отричат. Това показва, че като сила, като закон, хората още не го познават и не могат разумно да си служат с него. Прави са хората, когато се боят от внушението. Те са забелязали неговото вредно действие върху човека, но не знаят как да приложат този закон. Значи, има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човека. Тогава, нито той, трябва да внушава на другите, нито другите - на него. В такива моменти човек трябва да се огражда от внушението така, както военните, с ред крепости се ограждат от своите неприятели... Законът на внушението е съвременен въпрос, и въпреки това, хората още не са научили да си служат с него. (четирите кръга - 118).
